Rammstein

Основите на бандата полага Рихард. Първоначално той, Шнайдер и Ридел формирали западноберлинската група Orgasm Death Gimmick. По онова време Круспе бил на вълна американска музика и именно в такава насоченост щяла да бъде и въпросната банда. По време на посещение в Щатите обаче, осъзнава, че е наистина важно да правиш музика, която си пасва с родния ти език. Нещо, което той не е правил преди. След като се завръща обратно в Германия, решава да се захване с проект, звучащ "наистина автентично". Затова започва по "Рамщайн". Отправя покана към Тил Линдеман, барабанист в състав със звучното име First Arsch да се присъедини като вокал. Когато не е свирел, Линдеман е работил като кошничар и обичал да пее - което направило впечатление на Рихард и последният правилно преценил, че гласът на Тил ще пасва перфектно на групата. По същото време бива обявен конкурс за нови групи, чиито награден фонд е осигуряване достъп до студио за запис на четири авторски песни. Новосформираният квартет взема участие и... печели конкурса. Първото (и далеч не последно) признание за Рамщайн.
Тази вихрена поява на групата привлича вниманието на Паул Ландерс, който е познавал членовете на състава отпреди. Той решава да се присъедини към бандата. Така последната вече наброява петима души. Последен се присъединява кийбордистът Кристиан "Флаке" Лоренц. Той е бил съквартирант с Ландерс, освен това двамата са свирели заедно в пънк-състава Feeling B. Първоначално Флаке е бил доста скептично настроен към идеята, но след солидно количество убеждения от страна на останалите петима в крайна сметка се съгласява да стане член. Шестимата започват работа. Първият им албум, Herzeleid (Мъка) излиза година по-късно. Озаглавен е така, защото всичките членове на бандата имат проблеми с личните си взаимоотношения по време на записите.
Името на групата може да се тълкува многозначно, също както лириките им. През 1988г. в западногерманският град Рамщайн-Мизенбах (Ramstein-Miesenbach) се случва нещастие по време на въздушно шоу в американската военновъздушна база Ramstein - самолетен сблъсък довежда до гибелта на седемдесет и двама зрители и трима пилоти. 346 е числото на ранените. Случката се разиграва пред повече от 300 000 зрители. На този ужасен инцидент е посветена и песента-химн на групата, носеща нейното име. Прави впечатление разликата между названието на града и това на състава - името на бандата съдържа допълнително M, RaMMstein. По този начин то може да се тълкува като "таран" (в миналото често края на тараните бил оформян като глава на козел - донякъде като асоциация, донякъде като уважение, но също така и хитро изкопиране на природния дизайн на изключително пригодената за "разбиване на стени с нея" козя тиква) - тълкувание, усилващо разбиващото звучене на групата и отговарящо на изпълняваната от нея музика. Накратко - RAMMSTEIN е игра на думи между името на печално известната военна база и таран.
Неоспоримо е, че Рамщайн са звезди. Но в тяхна чест на небето се намира и техен астероид-адаш - това е астероидът 110393 Rammstein,
Стилово, Рамщайн е трудно да бъдат конкретно определени. Групата почерпва влияние от групи като OOMPH!, DAF и словенската Laibach, като последното на словенците бива леко преувеличавано. Самите източногерманци донякъде на шега определят музиката си като Танц-Метъл.
Почти всички текстове на Рамщайн са на немски език. Групата е записала английски версии на Engel, Du Hast (с променено значение в английския превод заради непреводимата игра на думи) и Amerika. Кавърите на песните Stripped (Depeche Mode) и Pet Sematary (в която вокалите се изпълняват от Кристиан Лоренц) също са на английски език. Сред парчетата от последните си два албума Рамщайн за пръв път в творчеството си включват и други езици - в песента Moskau от албума (Reise, Reise) например звучат женски вокали на руски език (дело на Виктория Ферш), а пък песента от последния Rosenrot, Te Quiero Puta е отражение на обичта на Тил към латиноамериканското и е изцяло на испански език. Изцяло на руски език е и песента Schtiel (Безветрие), но тъй като в нейното записване вземат участие само Тил Линдеман и Рихард Круспе, тя не може да се постави сред официалната дискография на групата. (Парчето е записано по повод 100 годишнината на мотоциклетите Харли Дейвидсън и е кавърверсия на руската хеви-метъл група Ария.)
Оливер Ридел веднъж заявява: "Немският език се вписва добре в метъл музиката. Френският може и да е езикът на любовта, но немският е езикът на гнева." И наистина, това чувство не е непознато за творбите на Рамщайн. Неслучайно албумът Mutter е определен от критиката като "музика, на която да нападнеш Полша".
Играта на думи е характерен признак за всички текстове на Рамщайн. Почти няма песен, която да може да се тълкува еднозначно. Това си има и своята "лоша" страна, доколкото може да бъде използван подобен епитет - някои текстове не могат да бъдат преведени. Разбира се, физически превод е възможен, но логично следва загуба на словозаиграването.
Сексът е силно засегната тема в лирическо отношение - почти всички песни на групата са посветени именно нею. Не липсват и гаври - Amerika, Moskau, Mein Teil... Рамщайн определено умеят да шокират и го правят по един "интелектуален" начин, без да изпадат в пошлости и проява на лош вкус.
В днешното англоцентрично общество е трудно за група, пееща на език, различен от английски да успее да се наложи. И все пак Рамщайн успяват да се сдобият със световна известност. До известна степен това се дължи на уникалното звучене, но то само по себе си не би било достатъчно. Главна причина за известността на Рамщайн са техните буквално неописуеми изпълнения на живо. Всъщност не, биха могли да бъдат описани и то дори само с една дума. Изпепеляващи.
Бандата притежава завиден пиромански арсенал и не спира да развива и усъвършенства изявите си. От първата пироманска изява на групата, състояща се от просто запалване залял сцената керосин. Тил Линдеман е сертифициран професионален пиротехник. А сред огнените каскади, влизащи в репертоара на групата могат да се видят "Драконови маски" (прикачащи се за главата огнепръскачки - клипът на Feuer Frei!); носене на пламтяща перелина (Тил по време на изпълнение на Rammstein, по-късно я заменя с две прикачени към ръцете му огнепръскачки); пеене във взривяващ се впоследствие телефон (Du Hast); запалващи се микрофони, барабанени палки, ботуши; изстрелване на ракети сред публиката. Сред най-огнените изпълнения на живо може да се отнесе едноименното на Mein Teil - при него кийбордистът на групата Флаке свири в голям казан, където впоследствие бива изпържен с помощта на огнепръскачка от Тил. След топлинната обработка двамата се впускат в импровизирана гонитба, където в ролята на преследващ е хер Линдеман с дълъг нож-микрофон. Возенето в гумена лодка над главите на тълпата, каране на двуколесни колички из сцената и трошене на клавири са само други от многобройните изпълнения на групата. Живото изпълнение на Рамщайн е трудно да се опише - който не го е виждал, не може. Който е - няма думи...
Изнасянето на "прегрели" зрители е нещо нормално и очаквано за концерт на великолепната шесторка. Заради характера на изпълненията, самите изпълнители често страдат от обгаряния, но тъй като имат слабост да симулират инциденти и да ги потушават още по-огнено, трудно е да се резюмират обгарянията, които получава Тил Линдеман. По негов адрес Кристоф Шнайдер казва: "Тил непрекъснато се изгаря, но харесва болката".
Видеоклиповете на групата също не могат да бъдат игнорирани. Много от тях получават етикета "скандални" и действително, в употребата на товаа прилагателно спрямо провокативните видета на бандата има резон. Клипове като Mein Teil или пък Mann Gegen Mann предизвикват пяна по устата на критиците, които развихрят въображението си в измисляне на разни небивалици по адрес на групата, коя от коя по-абсурдна, необоснована и нелогична. Клипове като Amerika лепват звучен шамар в подпухналата като в Keine Lust физиономия на американизаращата глобализация. Успехите на великолепната шесторка да скандализира с усмивка под мустак се простират твърде назад - докато критиката изпитва гангренясалите си зъби единствено върху тематиката на клипа към Rammstein, то видеото към Stripped е посрещнато на нож и е бива използвано като аргумент от страна на онези завистници, които не харесват възхода на групата и подклаждат обвинения в националсоциализъм. И всичко това, защото във въпросното видео са използвани кадри от Olympia - филм на немската режисьорка Лени Райфенщал, заснет по повод Олимпийските игри през 1936г.
Албумът Mutter може да се похвали с най-много свои песни, към които са заснети и клипове - 5 на брой. От тях най-голямо внимание предизвикват видеото към Sonne, където шестимата умело са представени като джуджета и Ich Will - изобразяващ обир с цел привличане на интерес и осмиващ журналистическият стремеж да въздигат отрепките в стремежа си към новини.
Със своето уникално, неопределимо звучене, изпепеляващи живи изпълнения, и текстове, в които спокойно можеш да се удавиш (ако разбираш немски - от многосмислеността им, а ако не - заради самото звучене :-D ) за никой, разсъждаващ логично не е изненада стабилната Рамщайнова позиция на самия връх. И ако имате нещастието да се нараните, докато се изкачвате, слушайки ги - може да умрете спокойно - шестимата ще ви издигнат нависоко. Може би не до стратосферата, но до един достоен страстовръх.

[img]http://www.pahamusic.com/attach/1/1055620119.jpg[/img]

Тил Линдеман, "Гласът" на Рамщайн е роден на 4 Януари, 1963 г. в Лайпциг, но израства в източногерманското селце Вендиш-Рамбау близо до град Шверин. Израства в артистично семейство - баща му, Вернер Линдеман е бил поет, а майка му, Бригите "Гита" Линдеман - художник и писател. Има няколко книги, написани в съавторство със съпруга си. Тил има сестра, 6 години по-млада от него. На 11 годишна възраст се записал в Рощоксия спортен клуб; от 1977 до 1980 бил в пансион. Родителите му се развеждат, когато е на 12 години, през 1975г.
В периода 1976 - 1979, Линдеман бил много добър плувец, който станал вице-Европейски шампион при юношите и се е предвиждало да вземе участие и на олимпиадата през 1980г. Но през 1979 той напуснал спортното училище. Една от възможните хипотези е, че е бил изхвърлен заради непозволените му измъквания от италиански хотел. Но също така бил претърпял контузия,- скъсване на коремен мускул, което също би могло да бъде причина. Запитан относно онези времена, Тил споделя: "Всъщност никога не съм харесвал особено спортното училище Беше изключително трудоемко и напрагящо. Но като дете нямаш право да протестираш".
Първата му работа била в торфорежеща компания, но бил уволнен след три дни. Работил е също и като дърводелец, уредник на галерия и кошничар. През 1981 отказал да постъпи в казармата и почти бил вкаран в затвора заради този си отказ. 4 години по-късно, вече на 22 годишна възраст, Линдеман се сдобива с първата си дъщеря, Неле. Тил и приятелката му встъпили в брак малко след раждането на първата им рожба, но скоро се разделили и Тил отгледал дъщеря си сам. По онова време е бил барабанист в пънк банда.
Датата е 9 Ноември, 1989г. Изкуствената граница между двете Германии в лицето на Берлинската стена пада. Тил отпразнувал обединението, като си купил гумени мечета и йогурт от вече бившата Западна Германия. 3 години след падането на стената, баща му умира заради рецидивни злоупотреби с алкохол. Бил погребан близо до селската църква на Ведниш-Рамбау. Според мнозина Тил никога не е ходил на гроба му, а песента "Heirate Mich" е посветена именно на бащината му смърт.
Линдеман имал и втора дъщеря, отново предоставена със съдействието на Аня Келсинг, бившата му жена. Тя твърдяла, че Тил упражнявал насилие спрямо нея по време на отношенията им и че отказвал да плаща издръжката на дъщеричката си Марие-Луизе (родена 1993г.). Линдеман ве е коментирал тези й родени от злоба твърдения.
В интервю, което дават заедно с Рихард Круспе Тил заявява, че Рамщайн ще свирят заедно, докато един от тях умре. Китаристът Паул Ландерс от своя страна през 2005 разкрил в интервю, че Линдеман си има испаноезична приятелка, която му помогнала да напише "Te Quiero Puta". Същата година, в интервю за небезизвестното списание Плейбой Тил заявява, че е намерил жената, с която може да прекара остатъка от живота си.
Музикалната кариера на Тил води началото си от 1988г., където той лумкал барабаните в Шверинската пънк група "First Arsch" (заглавие, преведуемо като Първи Задник).Те създават един албум, носещ заглавието Saddle Up. Взел участие и в песен на друга немска пънкария, наречена Feeling B - "Lied von der unruhevollen Jugend" (Песен на безразсъдната младеж). В същата група били още сегашният китарист на Рамщайн Паул Ландерс и клавиристът Кристиан "Флаке" Лоренц. По-късно, през 1990, Линдеман започнал да пише текстове, базирани на стиховете, които сътворявал. По време на кратко турне с групата си, състояща се от бас и барабани и използваща гост китаристи (обикновено Рихард и Паул), се родила и идеята за страничен проект, в който Тил да заеме мястото на вокал. През 1994 година групата взема участие и впоследствие печели конкурс в Берлин, който им позволява да запишат демо от четири парчета. Линдеман се премества да живее в Берлин, към групата се присъединява Паул Ландерс и привиканият от него Флаке.
На 5 Юни, 1999, в Уорчестър, Масачузетс Тил и Флаке са арестувани заради живото изпълнение на Buck Dich. Били задържани за ден и на следващия такъв освободени срещу такса от 25 долара. След няколко месеца в крайна сметка били осъдени да заплатят 100 долара. По-късно, в интервю Тил споделя, че Buck Dich била неговото любимо живо изпълнение: "Харесва ми да е*а кийбордиста... не, не ми харесва да чукам кийборда, той е твърде отегчителен... и студен".
През 2002 година Линдеман издава книгата с поезия Messer (Нож). Тя се състои от 54 поеми, събрани от Герг Хоф, автор на книгата Рамщайн и също така дизайнер на груповата пиротехника за няколко години. Последният организира и светлинното новогодишно шоу в София в края на 2006та година по повод приемането на България в ЕС.
Линдеман има няколко участия във филми. През 2003 година участва в детският филм Пингвинът Амундсен, като му е поверена ролята на злодей, който се опитва да отвлече пингвина. Други негови изяви са в ролята на защитник на животинските права във "Vinzent", френският Pola X (1999) и себеизиграването си във xXx (2002), където е заснета цялата група, изпълняваща Feuer Frei! наживо.
Заради "огнеопасността", с която са пропити шоутата на Рамщайн, Тил има сертификат пиротехник. Многократните инциденти по време на живите изпълнения стават причина за прилагане на по-професионален подход. Макар повечето от инцидентите да са нарочно инсценирани от бандата с цел допълнително нажежаване на публиката (в буквален смисъл!) и потушаването на необузданите пламъци да става по начин, за който народът е рекъл "наливане на масло в огъня". Но Тил е човек, който обича болката. Това личи не само от изпълненията му по концерти, от които разбиване на главата с микрофон, самобичуване, пърлене и прочие са само една малка част. Според изказвания на бандата, Линдеман се самонаранява и преди концерти, за да може да се вживее по-дълбоко в изпълненията си.







Дори и ако ГДР бе оцеляло, пак щях да съм си музикант. Разширеният размер на света донесе със себе си опасността от сравнения с всички международни изпълнители. Групите, които бяхме в изтока представлявахме единствените там, и ако пробиеш - значи си успял. Липсва ми простотата. Отиваш в бар, поръчваш си бира и получаваш бира. Не те питат дали я искаш с пяна или не... Наистина е изнервящо да имам всички тези избори, които всъщност не желая... - Флаке в интервю за Дойче Веле

Кристиан "Флаке" Лоренц, наричан още Доктор Лоренц, е роден на 16 Ноември 1966г. в Берлин. Семейната му биография е неясна. Има брат, който е три години по-възрастен. И три деца, едно от които се казва Ани. Веднъж развеждан. Моментното му семейно положение е неизвестно, тъй като за личния му живот се знае твърде малко. Все още живее в родния си град и минава покрай старите си училища на път за репетиционната. Виртоузен пианист, но не се самоопределя като особено добър. По негови собствени думи, избрал пианото, защото негов приятел от детството свирел на този инструмент още от тригодишна възраст. Родителите му го изпратили в музикално училище. Флаке започнал да се упражнява върху изрисувани на перваза клавиши в продължение на половин година. Първото си пиано получил от родителите си, което им струвало сто германски марки.
Флаке се запалил по рокмузиката като дете. Уроците му отстъпвали на заигравки с татковите му джазови записи. "Когато се присъединих към първата си група" - заявява той, - "забелязах, че не мога да свиря модерна музика. И все още не мога."
През 1983, на 17 годишна възраст, се присъединил към групата Feeling B, заедно с Паул Ландерс и Альоша Ромпе, швейцарец, живеещ в източен Берлин. Останал в бандата около 10 годиин. Последната направила първите си стъпки в дълбокия немски пънк ъндърграунд. С течение на времето добила популярност и в последните години от живота на ГДР се превърнала в една от най-уважаваните източногермански групи. В началото, Флаке живеел в апартамент заедно с Паул. През свободното си време, когато не свирали, двамата продавали сака, направени от чаршафи и парцали на черния пазар. Две продажби месечно се равнявали на една средна работна заплата. "Беше твърде лесно да си живееш; не работиш и не се забъркваш в неприятности" - заявява Ландерс - "Такива има само ако те хванат.". В средата на 1990 групата била разпусната. Обединявали се отново за отделни концерти по време на пънк-фестивали, което продължило докато Ромпе починал през Ноември 2000г.
През 1994, Тил Линдеман, Рихард Звен Круспе, Оливер "Оли" Ридел и Кристоф "Дуум" Шнайдер се включилил, а впоследствие и спечелили берлински конкурс, Berlin Senate Metro, даващ им възможност да запишат в професионални условия четирипистово демо. Към състава се присъединили Паул Ландерс и Флаке. Последният се включил без особено желание и то след дълги увещания от страна на останалите петима. Смятал, че подобно начинание би било твърде отегчително. За щастие, грешал. Започнала работа по дебютния албум на великолепната шесторка, Herzeleid (Мъка).
Две са "ключовите" фигури в Рамщайн. Едната е Тил Линдеман, Гласът. А другата е именно Доктор Лоренц. Разбира се, останалите четирима от групата също са уникални и респективно всеки от тях прибавя идентичен примес. Но ролята на Флаке е като че ли най-"тежка" в групата. Нему не само е поверена отговорната задача да отговаря за електронното звучене, отличаващо Рамщайн от останалите групи и чиято неповторимост е първоизточник на безконечни спорове относно конкретната стилова насоченост на групата. Освен всичко друго за хер Лоренц е запазена ролята на вечната прецакана душа - дали ще е в клипове или концерти. За първите стига само да споменем затъкване на уста с крак, изоставяне, трамплиново скъсване в най-неподходящ момент, взривяване на парчета а спрямо живите изпълнения - сваряване жив и може би прословутото живо изпълнение на Buck Dich, където между него и Тил бива симулиран полов акт, предшестван от разхождане на каишка. Заради последното двамата биват арестувани в САЩ. Друго известен "номер" на Флаке е плуване в лодка над главите на публиката по време на Seemann. Впоследствие бива сменен от Оли Ридел, тъй като на няколко пъти се контузва от падане, а по време на концерт в Санкт Петербург през 2001 е свален от лодката и почти разсъблечен от тълпата.
По време на концерт в Швеция Флаке прегазва Тил с количката, шофирана от него по време изпълнение на Amerika. Резултатите от това са контузия в актива на хер Линдеман и отменяне предвидените по онова време концерти в Азия.
В по-младите си години Лоренц искал да стане хирург, но нямал възможност да постъпи да се изучава за такъв поради отказ да отиде в казармата.



Роден е на 11 май 1966 в Берлин Източна Германия. Баща му също е бил музикант. Шнайдер е най-голямото от седем деца. Той има един брат и пет сестри. Една от сестрите му, Констанс, била дизайнер за групата за няколко години. През 1980 когато е на 14, брат му, му подарява барабан, който сам е бил направил от алуминиеви кутии.
На 16 годишна възраст напуска колежа и започва работа като телекомуникационен асистент. Той казва “ Най-накрая, след като спестявах дълго време, имах достатъчно пари да си купя комплект барабани. Тези барабани не бяха много добри в сравнение сега, но това нямаше значение. Не бяха качествени барабани и се чупеха постоянно. Но за щастие имах приятел който беше оксиженист и той ми ги оправяше”. През 1984 когато е на 18г., той влиза в Източногерманската армия. Той е единствения член на групата който е служил в армията.
Кристоф формира Feeling B, където свири с останалите двама сегашни члена на Рамщайн, Пaул Ландерс и Кристиан Лоренц.
През 1985-1986 той напуска работата си за да опита да влезе в университет за да учи музика. Не е приет, дори и след втория си опит. Баща му не одобрявал това да се учи на барабани, искал синът му да учи тромпет. В това време, Кристоф се опитва да влезе в много групи. На 24 години той е в групата Die Firma и сменя още няколко групи. През 1994, заедно с Тил Линдеман, Рихард З. Круспе-Бернщайн, Оливър "Оли" Ридел успяват да се класират и да спечелят музикалният конкурс Berlin Senate Metro с който получават правото на професионален запис от 4 демо парчета. Последващото развитие на нещата е познато на всички ни ;-)

Основателят на Рамщайн е роден на 24 Юни, 1967 във Витенберг, Източна Германия. Бил е най-малкото дете в семейството; има две по-възрастни сестри и по-голям брат. Когато бил млад, родителите му се развели. Майка му се омъжила отново, но Рихард не се спогаждал с втория си баща и се премества в селцето Вайсен. Като тийнейджър бил боксьор.
Като млад, Рихард бил голям фен на KISS. Според него, по онава време те били олицетворение на капитализма в най-чист вид и всяко дете било лудо по тях. Хлапетата рисували логото им по тетрадките си, а ако учителите го видели, можело да последва изключване. Когато бил на двадесет години, имал техен постер в стаята си, но вторият му баща го махнал от стената и го накъсал. Младежът прекарал цялата нощ в сглобяването на този неочакван пъзел.
На шестнадесет годишна възраст заедно с няколко приятели посетил Чехословакия, където си купил китара. Първоначално го сторил с намерението да я препродаде, тъй като тези инструменти били много скъпи и Рихард смятал, че ще спечели добри пари. Когато се завърнал в източна Германия, момиче от лагера, където бил отседнал го помолиол да й посвири. Круспе заявил, че не умее, но тя продължвала да упорства. В крайна сметка Рихи се ядосал и започнал яростно да блъска по струните. "Колкото по-тежко свирех, толкова по-развълнувана ставаше тя. Нещо ми прищрака и разбрах, че момичетата си падат по китаристи", заявява впоследствие той. Това предизвикало у него сериозен интерес към свиренето и той му посветил всеки ден (а често и нощ) през последващите две години.
На 19 години, отегчен от апатичната музикална сцена в родния му град, Круспе се преместил в източен Берлин, където заживял на Лишенер Щрасе и "свирел по цял ден". Две години Рихард живеел в апартамент с китара и барабани, творейки музика сам, защото не познавал никого. Тези времена определено били тъжни, но той успял да извлече най-доброто от тях, изследвайки музиката.
На 10 Октомври 1989, Рихард пътувал с метрото. Когато слязъл, се озовал сред политически протест. Бил ударен по главата и арестуван само защото се е намирал там. В затвора бил задържан за шест дни, след изтичането на които твърдо решил да напусне източна Германия. Сторил го, като се преместил в западна Германия през Чехословакия. Когато стената паднала, се преместил обратно на изток.
През 1993 основава групата Orgasm Death Gimmicks. По онова време бил запален по американската музика. Но едно пътуване до щатите заедно с Тил Линдеман и Оливер Ридел довело до промяна на намеренията му. Рихард решил да се концентрира върху състав с германско звучене. По онова време живеел заедно с Оливер Ридел и Кристоф Шнайдер. Тримата започнали да работят по новия проект - група с електроника и тежки китари. Така си представял нещата Круспе. Но впоследствие бил затруднен да пише едновременно музика и текстове, затова накарал и Тил да се присъедини към групата. Често го чувал да пее, докато работи и бил впечатлен от гласа му. Четиримата се включили в обявения по това време конкурс за нови състави с награден фонд студийно време. И спечилили. Заинтригуван от работата им, към тях се присъединил и Паул Ландерс. Липсвал само кийбордист. Петимата започнали да убеждават Кристиан Лоренц да се присъедини към тях, тъй като го познавали отпреди, а двамата с Ландерс били свирили заедно в бандата Feeling B. В крайна сметка Лоренц се съгласил. Шестимата започнали работа по новия си албум.
През 1999 се жени за еврейката Карон Бернщайн. Сам съчинява музиката за церемонията. По време на петте години, през които са заедно носи и нейното име (фамилията му става Круспе-Бернщайн). Развежда се през 2004, както става ясно още от предното изречение, а 3 години по-рано се е преместил да живее от Берлин в Ню Йорк.
През 2005 година Круспе започва работа по нов страничен проект, Emigrate - плод на новото му желание да експериментира в музикално отношение. Първият им албум ще се казва In My Tears, а останалите членове на бандата са Хенка Йохансон от Clawfinger на барабаните и Арно Жиро от Axel Bauser в ролята на басиста.


Роден е на 9 Декември, 1964, в Баумшвуленвег, Берлин. Истинското му име било Хайко Паул Хирше, което той недовиждал. Когато напуснал дома на родителите си заради неразбирателство с пастрока си, разменил първите си имена и преобразувал името си в Паул Хирше. През 1984 се оженва за Ники Ландерс и взема името й. По онова време е бил на 20 години. Плод на брака им е едно дете, Емил, чиято дата на раждане е неизвестна. Няколко години по-късно се развеждат, но Паул запазва фамилията й. Следващите няколко години живее заедно със своя съ-групар от Feeling B, Флаке Лоренц. Има и дъщеря, като семейното му положение е неизвестно.
Освен в пънкарския състав Feeling B (основан 1983), Паул е свирил в die Firma и Die Magdalene Keibel Combo. През 1986 формира First Arsch заедно с Тил и Рихард.
През 1994 се присъединява към състава на Тил Линдеман, Рихард Круспе, Клистоф Шнайдер и Оливер Ридел, които току-що са спечелили конкурс, даващ им възможност за студийни записи на четири парчета. Убеждава и Флаке да се присъедини, така шестимата полагат основите на Рамщайн.


Роден е на 11 април 1971г. в Шверин, като е единствено дете в семейството. В ранните си години, Оливър има относително добри отношения и с двамата си родители. Той приписва това на малката разлика в годините им. Като дете, Оливър не бил добър ученик, но преминал изпитанията на училището с помощта на майка си. Оливър бил тих, особено в тийнейджърските си години, и докато приятелите му се забавлявали в дискотеките, той просто се мотаел насам натам. Има две деца, едното е момиче на име Ема, и е разведен с майка й. Сегашното му семейно положение е неизвестно. Харесва фотография и спорт, особено скейтбординг и сърфинга. Говори се, че е най-компютърно грамотен член от бандата. Той е много по-зрял и хитър по време на живите изпълнения.

Честно казано, тия никога не са ми харесвали. :\

Е това е най-великата метъл група, съществувала някога:

Rob Half-orc, гагага ;р

Хъ...всеки има вкус.
Все пак,мерси за темата.Не че не го знам,и не че на някой му пука,но може да се научи доста от тази тема.