Умствени странствания на един 8мо класник в час по музика...

Листа.Много листа.Като човешките животи.Много паднали,но някой още се крепят.Деца.Мамка им,много деца.Бъдещето ни.Децата.Коса.Дълга...красива.Черна.Спуска се по раменете и като водопад.Изтъркан израз.Тя се е съсредоточила някъде напред,но погледа и издава че всъщност не е тук.Може би дори не е и в стаята.Може би и извън света...Чин - мамка му,чисто нов е.Няма петънце дори.Харесва ми.Не,всъщност не ми харесва.Скучен е.Помня стария си чин.На него имаше всичко от "САМО ВИПУСТ 91!" до 14/88.Хъ...егати.Противен фешън.Втори чин,отляво.С мазната коса.Мирише.Да,чак тук се усеща.Не го мразя.Не си заслужава да го мразя.Тя се усети че стои твърде много време извън тялото си.Погледна ме.Усмихна се,и забеляза че пиша нещо.Гледа хитро.Хах,сладка е така.*половин Н и някакви драсканици,дръпна ми тетрадката да прочете*

Да.Знам,тъпо е.Очаквам коментари,поощрявам критика

Ти си го получи вече. :Р

Бате т'ва твойто звучи като песен на Bangallino от Kingsize